— Това не се случва — промърмори Сам. — Всичко това е някакъв кошмар.

Не беше кошмар, разбира се, а истина като всяко друго събитие в нашия променлив космос.

Тримата изпихме още много вино, а Сам добави още подробности. Разпитал съседите в квартала за Зауерабенд/Фотис и му казали, че човекът се появил загадъчно от друга област на империята през 1099 година. Честите посетители на кръчмата не го харесвали, но идвали да си изплакнат очите с хубостта на жена му. Мнозина подозирали, че е забъркан в нещо незаконно.

— Той се извини, че трябвало да отиде в Галата на покупки. Колетис обаче тръгна след него и откри, че не е отишъл да купува нищо за кръчмата. Влязъл в някакъв склад и изчезнал. Колетис се промъкнал подире му и не го намерил никъде. Предположил, че нашият човек е скочил във времето. След половин час Фотис се появил отново и се върнал с лодка в Константинопол.

— Времево престъпление — подсказа Метаксас. — Захванал се е с контрабанда.

— И аз си мисля същото — съгласи се Сам. — Направил е началото на дванайсети век база за далаверите си под фалшивата самоличност Фотис и пренася ценни предмети или златни монети, или нещо подобно в текущото време.

— Но как се е оженил за момичето? — поклати глава Метаксас.

Сам вдигна рамене.

— Това още не е ясно. Но след като го издирихме, ще го проследим назад по линията, докато не установим в коя точка се е появил. И ще знаем точно какви ги е вършил.

Аз изохках.

— Как ще успеем да възстановим нормалната последователност на събитията?

— Трябва да определим точния момент — започна Метаксас, — в който се е прехвърлил от твоята екскурзия. Ще дебнем там, ще го хванем, щом се появи, ще му отнемем онзи преправен таймер и ще го върнем в 1204 година. Така го измъкваме от нарушения времеви поток и го натикваме обратно в твоята екскурзия, където му е мястото.

— Като те слушам, много е просто, но не е — възразих аз. — Ами всички промени в миналото? Петте години като мъж на Пулхерия Ботаниатес…

— Заличени събития — напомни Сам. — Щом отмъкнем Зауерабенд от 1099-а или когато точно се е натрапил там и го върнем в 1204 година, женитбата му с Пулхерия изчезва автоматично, нали? Времевият поток се връща в първоначалното си състояние и тя се омъжва за когото трябва…

— Лъв Дука. Моят прародител.

— Да, за Лъв Дука — продължи Сам. — И за всички във Византия целият този период с Ираклис Фотис изобщо няма да се е случвал. За него ще знаем само ние, защото сме подложени на времево изместване.

— А какво ще стане с предметите, които Зауерабенд е пренасял нелегално в текущото време?

— Няма да ги има там — успокои ме Сам. — Изобщо няма да са били пренасяни, И неговите съучастници в текущото време няма да имат спомени, че са ги купували. Структурата на времето ще бъде възстановена и патрулът няма да научи…

— Пропускаш една дреболия — казах аз.

— Коя?

— Покрай цялата тази дандания породих допълнителен Джъд Елиът. Той къде ще се дене?

— Господи — умърлуши се Сам. — Съвсем забравих за него!

Отдавна търчах из 1105 година и прецених, че е време да се върна в 1204 година, за да научи и другото ми „аз“ какво става. Скочих напред по линията и влязох в странноприемницата в три и четвърт във все същата проточила се нощ, когато Конрад Зауерабенд изчезна от 1204-та. Другият Джъд седеше отпуснато на леглото и разглеждаше гредите на тавана.

— Е, как върви? — попита той.

— Пълна катастрофа. Излез в коридора с мен.

— Но какво има?

— Дръж се да не паднеш. Най-после издирихме Зауерабенд, Той е скочил в 1099 година и се прикрил като кръчмар. Година по-късно се оженил за Пулхерия.

Видях как моето алтер его рухна изведнъж.

— Миналото е променено — продължих аз. — Лъв Дука се е оженил за друга — Евпрепия някоя си, и има две деца от нея, чакат и трето. Пулхерия обслужва гостите в кръчмата. Видях я там. Тя не знаеше кой съм, но предложи да се изчукаме за два византина. Зауерабенд пренася контрабандно антики напред по линията и…

— Не продължавай — спря ме вторият Джъд. — Не искам да слушам повече.

— Не съм ти казал най-хубавата част.

— И хубава ли има?

— Хубавото е, че ще заличим всичко това. Сам, Метаксас и ти ще проследите Зауерабенд назад от 1105-а до мига на появата му през 1099-а и ще го прехвърлите обратно в тази нощ. Така ще заличите целия му престой там.

— А с нас какво ще стане?

— И това обсъждахме — отвърнах уклончиво. — Не сме сигурни как е най-добре. Очевидно и двамата сме защитени от парадокса на времевото изместване, затова ще продължим да съществуваме и след като върнем Зауерабенд в правилния времеви поток.

— Но откъде се взехме ние? Няма създаване на нещо от нищо! Съхранението на масата и…

— Единият от нас беше тук през цялото време — напомних му. — По-точно аз бях тук през цялото време. Причиних твоята поява като скочих петдесет и шест секунди в твоя времеви поток.

— Пълни глупости — заяви той. — Аз пък си бях в онзи времеви поток и вършех каквото ми се полагаше. Ти изскочи от нищото. Тъкмо ти, пич, си проклетият парадокс.

— Аз пък съм живял петдесет и шест секунди повече от тебе по абсолютната скала. Следователно трябва да съм възникнал преди тебе.

— И двамата сме възникнали в един и същ миг на 11 октомври 2035 година — сопна ми се той. — Фактът, че времевите ни линии се усукаха заради мудното ти мислене, изобщо не показва кой от нас е по-действителен от другия. Въпросът не е кой е истинският Джъд Елиът, а как ще продължим занапред, без да се препъваме един в друг.

— Ще се наложи да спазваме много точен график — казах аз. — Единият от нас ще работи като куриер, докато другият се крие назад по линията. Никога не бива да се засичаме в едно и също време и напред, й назад по линията. Но как да…

— Аз го измислих — прекъсна ме вторият Джъд. — Ще си създадем текущо време и в 1105 година като Метаксас, но за разлика от него ще бъдем там постоянно. Винаги ще има някой от нас в началото на дванайсети век под името Георгиос Маркезинис, ще живеем във вилата на Метаксас. Другият ще работи като куриер…

— … а почивката му никога няма да е в 1105 година.

— Правилно. Когато извърти пълен цикъл, отива във вилата и поема самоличността на Маркезинис, а първият се прехвърля напред по линията и отива да води следващите туристи…

— … и ако винаги си съгласуваме графика, няма начин патрулът да научи за нас.

— Гениално!

— А онзи, който живее като Маркезинис — завърших аз, — може да поддържа връзката с Пулхерия и тя никога няма да се усети, че се редуваме при нея.

Погледнах часовника.

— Ти иди в 1105-а и помогни на Сам и Метаксас. После ще скочиш тук в три и половина сутринта.

— Добре — каза той и излезе.

Върна се точно според уговорката, крайно отвратен, и започна:

— Всички те чакаме на 9 август 1100 година при крепостната страна откъм сушата зад Влахерна, стотина метра вдясно от първата порта.

— Какво сте намислили?

— Върви да видиш с очите си. Повръща ми се само като помисля за това. Иди, направи необходимото и това гадно безумие ще свърши най-сетне. Хайде, скачай и ела при нас там.

— В кой час от деня?

Той поумува.

— Двайсетина минути след пладне.

Излязох от странноприемницата, отидох при стената, настроих внимателно таймера си и скочих. Мигновеният преход от нощния мрак към ярката светлина по обяд ме заслепи за малко. Когато примигването ми спря, озовах се пред мрачната троица — Сам, Метаксас и Джъд Б.

— Господи… Не ми казвайте, че извършихме още едно удвояване!

— Този път е само парадоксът на времевото натрупване — каза другото ми „аз“. — Нищо сериозно.

Главата ми беше прекалено мътна, за да умувам дали е прав.

— Но щом и двамата сме тук, кой наглежда нашите туристи в 1204-та?