— Спри за минутка. Ти също, Калик — Бърди сграбчи късата козина на гърба на хименопта, задържайки я, макар че ако тя беше решила да върви, нищо, което той или някой друг човек можеше да направи, щеше да я спре. — Ти можеш да твърдиш, Д’жмерлиа, че сме в безопасност, но Е. К. казва друго… Според него подът на тунела всеки момент може да се разтвори под краката ни. Всички ще пропаднем и ще загинем. Колкото по-нататък отиваме, толкова по-лошо става. Не може ли, който и да е той, малко да почака, докато проверим дали сме в безопасност?
— Не зная — Д’жмерлиа спря за момент замислено. — Предполагам, че може — каза най-после той. — В края на краищата то е чакало шест милиона години. Няколко минути повече може би няма да са от голямо значение.
От вътрешните файлове на хуманоида Е. Кримзън Тали:
Бележка за постоянния доклад относно нови аномалии в човешкото поведение
Последният опит ми дава основание да подозирам, че използваните при инструктаж на хуманоиди информационни банки са толкова неверни при представяне на човешките реакции, че техните данни са не само безполезни, но и определено вредни.
Това заключение се потвърждава от неотдавнашния ми опит.
На мен не ми беше ясно, че след изваждане и повторно слагане на мозъка ми ще мога да работя на предишното ниво. Макар че той функционира така добре, както винаги, състоянието на тялото физически очевидно е влошено. Нещо повече, уверен съм, че интерфейсът ми е повреден, макар да зная, че аз не съм най-добрият да съдя за това.
Хипотезата за намалена функционалност може лесно да се потвърди или отхвърли с тестове. След изваждането и последващото връщане на мозъка и прекъсване на интерфейса хората от групата без всякакви процедури за оценка на моите характеристики се отнасят към мен със забележимо по-високо уважение.
Логиката навежда само на едно обяснение. Окървавената превръзка около главата ми, която за всяко разумно същество е знак за влошена функционалност, беше приета като знак за повишено обществено признание. Физическото увреждане при хората изисква по-високо уважение. Колкото по-увреден е моят череп, с толкова по-голямо уважение се отнасят към мен!
Човек се чуди от какви крайности може да е продиктувано това. Ако горната част на черепа ми трайно липсва, ще нарасне ли уважението към всички мои действия?
Вероятно.
Ами ако съм напълно потрошен? Този въпрос изисква самонаблюдение.
Глава 18
Бърди бе работил двайсет и шест и половина години, които му се струваха като вечност на правителството на Опал. Въз основа на това той често беше казвал, че хората са най-обидчивите, ексцентрични и твърдоглави същества във вселената.
Повече нямаше да го казва. Той току-що бе решил, че тук, на Думсдей33, има други, които надминават хората по лудост.
Те стояха ужасени на края на тунела над отвесна шахта, водеща към нищото. Джулиъс Грейвс беше навел плешивата си глава над ръба, загледан в нещо като голяма сребърна лъжичка за чай с цвете за дръжка, плуваща над нищото. И Джулиъс или може би Стивън говореше с нея, сякаш тя бе отдавна търсен изгубен брат.
— Не мога да разбера какво искаш да кажеш, Чакащи — рече той. — Това е първото ни посещение. Никога по-рано не сме били тук.
Лъжичката му отговори.
Не веднага, обаче. Отначало тя издаде шум, който заприлича на Пърди на останала без въздух гайда. След това изхриптя като свирка на парен локомотив. После каза, имитирайки акцента на Грейвс:
— Не вие лично. Нямах предвид вас. Вие, видовете.
Което за Грейвс изглежда беше толкова лишено от смисъл, колкото и за Бърди, защото съветникът сбърчи голата си глава и каза:
— Нашите видове са били преди тук?
Чу се нов стон като от умиращ даузър — Калик беше права за това. После лъжичката продължи:
— Необходимите членове на вашите видове дойдоха тук. Повече, отколкото ни трябваха. Един щеше да е достатъчен. Но дойдоха трима човеци, включително и онзи със специалните приставки.
При тези думи Калик изкрещя право в ухото на Бърди по-силно от всеки звук, произведен от съществото-чаена лъжичка.
— Приставки! — възкликна тя. — Приставки! Това означава господаря Ненда. Той е бил тук и е още жив.
Чакащия сигурно я беше разбрал, защото продължи:
— Един с приставка, да, жив и имаше също една от другия вид — голяма, сляпа, с тайна реч. Тя също мина оттук.
Това впечатли и Д’жмерлиа толкова силно, колкото и Калик.
— Ох, Атвар Х’сиал! — възкликна той, сграбчи ръката на Бърди и заповтаря името на сикропеанката като химн. — Ох, Атвар Х’сиал! Жива! Комисар Кили, не е ли чудесна новина?
Бърди реши да не отговаря. На него му се струваше, че оцеляването на който и да било гол бръмбар не беше толкова важно, особено такъв, който използва Д’жмерлиа като роб. Но той добре разбираше, че ло’фтианецът и хименоптът имаха свои собствени чудновати правила за това какво е важно.
Ахканията на Д’жмерлиа нито за минута не спряха Чакащия. Краят на чаената лъжичка се разшири малко повече и тялото потрепери силно. После каза:
— И така, вече достатъчно минаха. Трите вида са тук. Вашето по-нататъшно присъствие е ненужно. Ние ще осигурим безопасен преход за всички до вашите родни светове.
Изглеждаше малко рано да започнат да правят стойки и да гърмят шампанско, но тези думи все пак бяха най-доброто нещо, което Бърди беше чул, откакто напуснаха Опал. Безопасен преход до техните родни светове — всички щяха да се върнат у дома! Ако Чакащия не беше на пет стъпки от него по средата на нищото, Бърди щеше да се опита да се хвърли на врата му и да го разцелува.
Но после дойде най-лошата част, нещо, което Бърди не можеше да повярва. Д’жмерлиа и Калик излязоха напред и започнаха да се вайкат и треперят, като свиреха оглушително.
— Не, не, това не трябва да стане. Ние искаме да последваме нашите господари. Вие трябва да заведете и нас. Ние не можем да се върнем без господарите си.
Това изглежда малко раздразни Чакащия. Той издаде ужасен звук от прочистване на гърлото, стомаха и червата.
— Вие също искате да бъдете заведени? Така ли да разбирам думите ви?
Бърди реши, че след стоене и чакане на това място шест милиона години едва ли някой е запазил напълно разсъдъка си. Но Калик и Д’жмерлиа изглежда не споделяха това мнение.
— Да, да — казаха те, — заведете ни!
— Това е напълно възможно — призна Чакащия. — То не представлява никаква трудност, макар че времето на прехода, разбира се, не може точно да се предскаже. Но за другите, за тримата човеци, безопасният преход до техните родни светове…
Това беше!
— Да! — извика Бърди. — До нашия дом…
— Не — намеси се Джулиъс Грейвс, преди Бърди да може да каже друго. — Не, за мен това ще бъде напълно неподходящо. Моята задача не е завършена. Аз трябва да разбера какво се е случило с професор Ланг и капитан Ребка. Трябва да намеря и да арестувам Луис Ненда и Атвар Х’сиал и да ги върна на Съюза, за да бъдат съдени. Заведете и мен, ако обичате.
Това сигурно беше една от най-глупавите молби, които Бърди беше чувал през целия си живот. Атвар Х’сиал и Луис Ненда бяха отпратени в нищото, при малко късмет по пътя към Ада, и вместо да каже довиждане, приятно пътуване и да се връщаме у дома, Джулиъс Грейвс искаше да ги преследва!
— Тогава… — каза Чакащия.
Той замълча една секунда по-дълго и Е. К. Тали се намеси:
— Мога ли да говоря? Аз не мога да се върна на Сол с неизпълнена задача. Аз бях натоварен да науча какво се е случило през летния прилив и защо. Сега не съм по-близо до отговора, отколкото в деня на напускане на лабораторията на Персефон. Логиката подсказва, че отговорът трябва да включва и действията на Атвар Х’сиал и Луис Ненда. Подходящо е и аз „да бъда заведен“, каквото и да означава този израз и да се присъединя към другите.
