— Ти виждаш, Калик — отидоха в една по-малка зала, откъдето другите не можеха да чуят разговора, и Ненда заговори с необичайно тих глас: — Ти трябва да разбереш положението. Сега нещата са различни. Не такива, каквито бяха през добрите стари дни, преди да отидем на Куейк. Промениха се. И ти се промени, ти и Д’жмерлиа. Аз превеждах на Атвар Х’сиал докато вървяхме, и тя напълно се съгласи с мен. Няма да е справедливо да бъдете повече роби… никой от вас.

— Но господарю Ненда, ние желаем да сме роби! Д’жмерлиа и аз, ние ви последвахме от Опал само за да можем да сме с вас и отново да ви служим.

— Зная. Не мисли, че аз и Ат не го оценяваме — Ненда се просълзи. — Но това няма да помогне, Калик. Не и сега. След като ви оставихме на Куейк, вие сами решавахте какво да правите. Вие преценявахте, грижехте се сами за себе си. Опитахте вкуса на независимостта. Постигнахте независимост…

— Но ние не искаме независимост! — гласът на Д’жмерлиа премина в плач. — Макар Атвар Х’сиал да е съгласна с вас, това няма да стане. Не трябва да стане.

— Виждаш ли? Това потвърждава моя аргумент — Ненда протегна ръка и почука по тесния гръден кош на Д’жмерлиа. — Само се чуй какво говориш? Атвар Х’сиал казва какво иска да направите и вие започвате да спорите. Бихте ли спорили преди два месеца?

— Никога! — Д’жмерлиа вдигна лапи да закрие фасетъчните си очи, ужасен от собственото си безразсъдство. — Да споря с Атвар Х’сиал? Никога! Господарю Ненда, с най-големи извинения и искрени съжаления…

— Недей, Д’жмерлиа. Ти доказа моето твърдение. Вие с Калик се връщате и започвате да помагате в управлението на спиралния ръкав. Вие сте толкова квалифицирани, колкото и всеки друг вид. Зная това от много време.

— Но ние не искаме да помагаме на спиралния ръкав!

— Кой иска? Това хората наричат задължение на интелигентните буболечки. Вие трябва да се върнете и да го поемете, въпреки че не желаете. Иначе дитроните ще организират нещата.

— Господарю Ненда, моля ви, кажете, че се шегувате! Дитроните, та те имат много по-малко мозък… от някои от нас.

— Преди да направиш наистина груба грешка, Д’жмерлиа, ще кажа да, шегувам се. Но не в това, че ти и Калик трябва да се върнете. Защото Калик е единственото интелигентно същество в спиралния ръкав, което е говорило със зардалу. Това може да се окаже важно.

Д’жмерлиа изпълзя напред и сложи глава близо до задните крайници на Атвар Х’сиал.

— Слушам ви, господарю Ненда, но не искам да си тръгна. Атвар Х’сиал е моята господарка, такава е още след като преминах фазата на ларва.

— Не ми ги пробутвай такива…

— Разрешете, Луис, ако обичате — феромонното съобщение от Атвар Х’сиал носеше следа от черен хумор. — С цялото ми уважение, силната ви страна е в бруталното действие, не в аргументираното убеждаване — високата сикропеанка се наведе ниско до пода и премести гладката си сляпа глава близо до Д’жмерлиа. — Хайде да разсъждаваме заедно, Д’жмерлиа. Съгласен ли си с мен, че всяко интелигентно същество или е роб, или не е роб? Че тези две състояния са единствените логични възможности?

— Разбира се — Д’жмерлиа, някога роб-преводач на Атвар Х’сиал, разбра всеки нюанс в значението на нейното химично послание. Той неволно потрепери, разбирайки, че каузата вече е обречена.

— Ти и Калик сте интелигентни същества, нали? — продължи Атвар Х’сиал.

— Да.

— Следователно, вие сте или роби, или не сте роби. Съгласен ли си?

— Така е.

— И ако не сте роби, тогава е глупаво да претендирате, че трябва да останете тук и да служите на мен и на Луис Ненда. Вие трябва да се върнете на спиралния ръкав с другите и да започнете да живеете като свободни същества. Свободните същества не трябва да живеят като роби. Вярно ли е?

— Вярно е.

— Но да предположим, че сте роби, и ти, и Калик. Тогава вие нямате друга възможност, освен да се подчинявате на заповедите на вашите господари. А тези заповеди са съвсем ясни: Луис Ненда и аз ви заповядваме да се върнете на спиралния ръкав и да помогнете за намирането на зардалу, ако са все още живи. Следователно, и в двата случая, роби или не, вие не можете да останете с нас тук.

— Благодаря, Ат — Ненда пристъпи напред и се поклони на сикропеанката. — Не бих могъл да го изложа по-добре — той се обърна към Д’жмерлиа и Калик. — Значи се разбрахме. Сега всички се връщаме оттатък. Вие ще кажете на Посредника и на другите, че сте готови да тръгнете. Нали?

— Да, гос… — Калик спря, преди да беше произнесла думата. — Да, Луис Ненда. Готови сме. Д’жмерлиа и аз сме съгласни, че трябва да се върнем в спиралния ръкав с другите. Ние нямаме никакъв избор. Искаме да добавим само едно нещо. Ако някога вие и Атвар Х’сиал имате нужда от нас трябва да изпратите само една дума: „Идвайте“, и ние ще побързаме да се озовем при вас.

Хименоптът докосна за част от секундата с черната си кръгла глава пода и се изправи в цял ръст. Тя и Д’жмерлиа, без да искат разрешение, излязоха от залата.

— И ние с радост ще дойдем — добави тя.

— С радост — повтори Д’жмерлиа. — Човек или сикропеанка трудно могат да го разберат… но наложената свобода не носи удовлетворение.

Всичко бе готово. Но Бърди Кили беше бесен.

От часове наистина всичко беше готово. Рампата за слизане към нов транспортен вихър беше в съседната зала, достатъчно близо, за да се усеща върху кожата и екзоскелетите въздушният поток около въртящата се сингулярност. Посредника беше уверил групата, че системата е приготвена да ги приеме и им обеща безопасно пътуване. Тя щеше да ги пренесе на Междинната станция, по средата между планетите Куейк и Опал — идеално от гледна точка на Бърди, тъй като това бе последното място в спиралния ръкав, където имаше вероятност зардалу да са отишли.

Но сега, в последния момент, изглежда всички бяха размислили относно заминаването изобщо.

— Чувствам, че ако имам още една възможност да разговарям с Посредника, сигурно ще го убедя в неразумното основание на плана на Строителите — каза Стивън Грейвс на Ханс Ребка. Джулиъс, който не можеше да приеме идеята да оставят Луис Ненда и Атвар Х’сиал на сляпата съдба, беше преотстъпил мястото си на своя мнемоничен двойник. Стивън използваше максимално предоставената му възможност.

— От съществуващите факти е съвсем ясно — продължи той, — че много раси, работещи заедно, ще имат по-голям шанс да помогнат на Строителите да решат проблема, отколкото който и да било единствен вид. Хора и сикропеанци трябва да бъдат ангажирани заедно, а не да се бият помежду си, за да се реши кой да помага на Строителите.

— Това е според вашите виждания — възрази Ребка. Подобно на Бърди, той изгаряше от нетърпение да си тръгне, макар и поради други причини. Все още виждаше кошмарите от завръщането и господството в спиралния ръкав на среднощното синьо. Ребка искаше да тръгне подир следата, преди тя да е изстинала. — Вие знаете, че Строителите имат съвсем различно мнение от всички видове, които някога сме срещали. А Посредника е творение на Строителите. Можете да спорите с него милион години — той има толкова време — и никога няма да успеете да го убедите да се откаже от двеста милиона годишно предубеждение на Строителите. Оставете, Стивън, и се заемете с проблем, който можем да решим. Запитайте се къде са отишли зардалу и какво правят там.

По този важен въпрос Посредника не беше достатъчно ясен, за да се чувстват спокойни. Най-добрият постфактум анализ показа, че преходът на зардалу е бил извършен до крайна точка на един артефакт на Строителите, вероятно на териториите на общността Зардалу. В него не се посочваше коя е тази точка нито се правеше някакво предположение какво може да се случи след това.

Дариа Ланг също не искаше да си тръгне.

— Зная, че някой трябва да се върне и да поеме грижата за спасението от зардалу — тя разглеждаше няколкото наредени в залата непонятни конструкции, една редица от музикални стъклени колони, от които турбулентно излизаше зелена течност. — Но ако аз замина, кой ще изучава неща като тези? През целия си живот съм търсила Строителите. И сега, след като попаднах на тях, не мога да си тръгна. Ако замина, може би никога няма да имам възможност да се върна.