Гладката черна глава на хименопта се обърна към хората.
— Не е тт-така. Улових определен сс-сигнал, макар и много слаб.
— Искаш да кажеш, че „Хев-ит-ол“ е там, но е в беда?
— Не непременно в беда. Това не е сигнал за бедствие, предназначен е само да подпомогне локацията.
— Тогава защо не го хванахме по-рано при сканиране на целия район?
— Защото той се активира чрез входящ сс-сигнал. Нашето първо сс-сканиране беше пасивно, използваше звездна радиация. Сега сканирам повърхността с активна микровълна за определяне на състава и извършване на детайлен анализ на скалните отломки.
Челюстта на хименопта зейна от вълнение и радост.
— С извинения и уважение, но ние не можем да скрием радостта си. К-к-корабът не е разбит! Той е оцелял, има енергия и е в добро състояние. Точно както с Д’жмерлиа се и надявахме по време на летния прилив, нашите господари не са загинали. Луис Ненда и Атвар Х’сиал сигурно са живи… и само на няколко часа път от нас.
Статия 37: Ло’фтианци
Разпространение: Центърът на ло’фтианската цивилизация и единствената естествена среда на женските от този вид остава малката планета Ло’фти. Тъй като тези женски живеят изключително в дупки на повърхността на планетата, няма никакви видими следи от тяхното присъствие. Смята се обаче, че под повърхността на планетата има цели региони, преустроени в лабиринти за размножаване и метаморфоза. Директно доказателство за това предположение няма, защото никой, освен тази раса не е влизал в дупките.
Голям брой мъжки ло’фтианци могат да бъдат намерени да скитат по повърхността на Ло’фти и по-малък на всеки свят от Сикропеанската федерация и Четвъртия съюз, където сикропеанците влизат в контакт с други интелигентни същества от спиралния ръкав.
Физически характеристики: Физическата форма на ло’фтианските женски не е известна от директно наблюдение, но те навярно са слепи и надминават мъжките по големина и вероятно по интелигентност. Смята се, че тяхната физиология наподобява мъжката.
Мъжките ло’фтианци са с тънки тела, осмокраки членестоноги с отличен слух и зрение. Те имат способността да общуват чрез феромони, което ги прави предпочитани преводачи за сикропеанците. Техните двойки съставни очи могат да се фокусират по отделно или заедно, осигурявайки или стереозрение или едновременно две монокулярни зрителни полета. Ло’фтианското зрение е със спектрална чувствителност от 0.29 до 0.91 микрометра, позволявайки им да виждат както в ултравиолетовата, така и в инфрачервената част на спектъра. (Ло’фтианската „дъга“ има единайсет цвята, докато човешката само седем.)
Известно е, че слепите ло’фтиански женски са високо интелигентни. Интелектуалното ниво на мъжките обаче е много оспорвана тема. От една страна до пристигането на сикропеанците на Ло’фти никой ло’фтианец не е проявявал любопитство към нищо извън тяхната планета. Това е разбираемо за живеещите в дупки женски, но не и за мъжките, които скитат по повърхността и всяка нощ виждат звезди и планети. Освен това ло’фтианските преводачи на сикропеанците никога не са коментирали или добавяли нещо към казаното от техните господари.
От друга страна ло’фтианските мъжки са превъзходни лингвисти и в отсъствие на сикропеанските си господари определено са способни на независима мисъл и действие. Пренесените от планетата Ло’фти мъжки ло’фтианци са неграмотни, но те толкова лесно и бързо се научават да четат и пишат, че тези им способности сигурно са част от тяхното генетично наследство.
Най-широко разпространената теория за обяснение на този парадокс идва от ограничените изследвания на ло’фтианската физиология. Смята се, че мъжкият мозък е високо организиран и със силно развит интелект. Той обаче притежава неизвестен физически инхибитор, химически по природа, който препятства използването му в присъствие на ло’фтианска женска. В присъствието на женска способността на ло’фтианеца да разсъждава просто блокира. (Много по-слаба форма на това явление съществува и в другите видове. Вж. статия „Хора“ в този каталог.) Смята се, че макар и в по-малка степен същият механизъм действа при среща на мъжкия ло’фтианец със сикропеанка и други интелигентни видове. Ако теорията е вярна, никой никога не е бил свидетел на целия ло’фтиански интелект в действие при директна среща с тях.
История: Според друго свидетелство на планетата Ло’фти доминиращи са организмите и членовете на стара раса, съществуваща в сегашната си физическа форма и радваща се на сегашния си начин на живот най-малко десет милиона години. Ако съществуват писмени документи, те се съхраняват в дупките от женските и са недостъпни за външно проучване.
Култура: Мъжките ло’фтианци, които живеят на повърхността на тяхната родна планета или извън нея, не проявяват никакъв интерес към съешаване. Те са в зряла възраст, която наричат „втора фаза“ или „Следларвена“. Тъй като в зряла възраст този вид притежава два добре дефинирани пола и тъй като е съвсем невероятно живеещата в дупка ларва преди метаморфоза да може да се възпроизвежда, чифтосването вероятно се извършва при връщане на мъжките в дупките да носят храна. Тогава интелектът на мъжките е блокиран и доминира половият нагон. Ло’фтианската култура се определя и контролира от женските, които непрекъснато поддържат интелекта си буден.
Интересно е да се разсъждава върху социалната организация, която може да изгради група ло’фтиански мъжки, пренесени далеч от техните женски или други интелигентни същества. Тези разсъждения остават чисто академични, тъй като досега такива обстоятелства не са възниквали и вероятно няма да възникнат. Мъжките ло’фтианци при отказ на достъп до интелигентна компания на техните собствени или други видове стават неспокойни и демонстрират ирационално поведение.
Из „Универсален каталог на видовете“ (Подклас интелигентни)
Глава 6
Пътуването до Гаргантюа звучеше трудно и опасно. Бърди Кили се плашеше от тази перспектива. След запознанството с Джулиъс и Стивън Грейвс тя още по-малко му харесваше, а с включването в пътуването и на Е. К. Тали безпокойството му ескалира.
Все пак това последно допълнение се оказа по-безопасно. По някакъв начин, който Бърди не можеше да обясни, Стивън Грейвс и Е. К. Тали взаимно се неутрализираха. Може би причината беше, че те никога не спираха да спорят. Досадата от техните спорове беше достатъчна да сведе всички други раздразнения до фоново ниво и това позволяваше на Бърди да се откъсне от неприятната реалност на пътуването.
Тази реалност започна още преди излитането от Опал. Тримата бяха отишли до края на един от слинговете да огледат предложения от Бърди за пътуването кораб. Тали беше изостанал зад другите двама, проявявайки неестествен интерес към видовете домашни водни птици, плуващи край брега.
— Вие казвате, че той е тъп робот! — оплака се Бърди, сигурен, че не може да бъде чут. — Защо никой не ми го каза още при пристигането му? Нищо чудно, че се държи като идиот.
— Не е робот — очите на Джулиъс Грейвс шареха неодобрително по междупланетния кораб. Корабът, разбира се, беше голям — десет пъти по-голям, отколкото им беше необходим, — но корпусът беше изподраскан и ръждясал. На Миранда той щеше да бъде претопен преди сто години. — Всъщност не трябваше да казвам нищо, само че този път може би ще бъде важно за вас да го знаете. Е. К. Тали е хуманоид. Макар че не притежава човешки опит и знание за района, неговата база данни сигурно е огромна.
— Все едно. Компютър или робот. База данни за какво? Не изглежда да знае нещо полезно.
— Не е нито компютър, нито робот. Той има човешко тяло.
Бърди вдигна рамене.
— Това е ужасно. На кого е било това тяло, преди да го получи?
— На никого. Отгледано е за него по каталог — Грейвс огледа огромната и безлюдна вътрешност на кораба. После подуши въздуха. — Пфу! За какво казахте, че бил използван последния път?
