Проповедникът замълча. Бъд знаеше, че уловът намалява с устойчив темп през последните двайсет години — със или без разкопки на острова. Ала това не попречи на значителен брой рибари в залата да се размърдат неспокойно на местата си.

— Но моята загриженост днес не е просто за шума, за замърсяването, за съсипания улов или за ограбването на залива. Тези светски факти са от компетенциите на кмета, ако реши да се заеме с тях.

Клей хвърли недвусмислен поглед към кмета. Бъд видя как Фицджералд се усмихва неловко и вдигна ръка да оглади единия от великолепните си мустаци.

— Моята загриженост е за духовния ефект от това търсене на съкровище. — Клей отстъпи от амвона. Библията е много ясна по този въпрос. Любовта към златото е коренът на злото. И само бедните отиват на небето. Няма двусмислици, няма спорове по интерпретацията. Трудно е да се приеме, но е така. И когато един богат човек решил да последва Иисус, Той му казал: раздай първо богатствата си. Ала мъжът не могъл да го стори. Спомнете си Лазар, просякът, който умрял пред портите на богаташа и се въздигнал до сърцето на Авраам. А богаташът, който живеел зад портите, отишъл в ада и се молел за капка вода, за да разхлади изгорелия си език. Ала не я получил. Иисус не би могъл да го каже по-ясно: „По лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.“28

Той замълча и се огледа.

— Може би това досега ви е изглеждало не ваш, а нечий чужд проблем. В крайна сметка повечето хора в този град не са богати, както и да ги погледнем. Но преставали ли сте да мислите — всеки от вас — какво ще стане с нашия град, ако те успеят? Нека ви подскажа. Стормхейвън ще се превърне в най-голямата атракция след Дисниленд. В сравнение с него Бар харбър и Фрийпорт ще изглеждат като градове-призраци. И ако мислите, че риболовът сега е слаб, почакайте да видите какво ще стане, когато стотици туристически лодки започнат да порят тези води, когато по брега се издигнат хотели и летни вили. Трафикът. Помислете си за безбройните предприемачи и златотърсачи, които ще дойдат — ще копаят тук, ще копаят там, в морето и на сушата, ще грабят и замърсяват, докато земята не бъде съсипана, а риболовните полета — унищожени. Разбира се, някои в тази зала ще спечелят пари. Но дали съдбата ви ще бъде по-различна от тази на богаташа в притчата за Лазар? А най-бедните сред вас — онези, които изкарват прехраната си от морето — няма да имат късмет. За тях ще останат само два избора: социални помощи или еднопосочен билет до Бостън.

При споменаването на тези две най-презрени неща в Стормхейвън — помощите и Бостън — в залата се понесе неодобрителен шепот.

Клей изведнъж се наведе напред и се улови за амвона.

— Те ще отвържат звяра, чието име е Авадон. Авадон, царят на Бездната. Авадон, чието име на еврейски означава „Погубител“.

Той огледа строго редиците.

— Искам да ви покажа нещо.

Отдръпна се от амвона и посегна към покрития с ленената покривка предмет. Бъд се наведе напред, а залата зашумя в очакване.

Клей се спря за миг, после дръпна покривката. Разкри се плосък черен камък с размери около трийсет и пет на петдесет и пет сантиметра, със силно начупени и ерозирали краища. Той бе подпрян на стара кутия от тъмно дърво. Върху челото на камъка бяха издълбани три неясни реда букви, грубо подчертани с жълт тебешир.

Клей пристъпи към амвона и с висок, треперещ глас повтори надписите:

— Не е никак случайно, че камъкът е бил намерен, когато за пръв път е била открита Шахтата и че неговото отместване е предизвикало първата смърт, причинена от Наводнената шахта. Оттогава насам пророчеството, изписано върху този дяволски камък, винаги е излизало вярно. Всички вие, които търсите идолите на златото и среброто — дали директно, чрез разкопки, или индиректно, като печелите от копачите — трябва да помните прогресията, която то описва. Първо ще излъжеш: алчността ще изврати благородните ти инстинкти.

Проповедникът се изправи:

— На празника на омара Малин Хач лично ми каза, че съкровището било на стойност няколко милиона долара. Сума, която не е за пренебрегване, дори и за един бостънчанин. Но по-късно научих, че предполагаемата му стойност възлизала на близо два милиарда. Два милиарда! Защо доктор Хач ме заблуди така? Мога да ви кажа само това: идолите на златото притежават изкусителна сила. Първо ще излъжеш.

Тонът му се сниши:

— А сетне идва вторият ред: проклет ще плачеш. Защото златото води след себе си проклятието на скръбта. Ако се съмнявате в това, поговорете с човека, който изгуби краката си. И какъв е последният ред на проклятието? Най-лошо ще умреш.

Хлътналите му очи огледаха критично аудиторията.

— Днес мнозина от вас искат, образно казано, да вдигнат камъка, за да вземат идола под него. Същото, което е желаел и Саймън Рътър преди двеста години. Е, помнете какво се е случило с Рътър. — Той се върна на амвона.

— Миналия ден един мъж загина в Шахтата. Аз разговарях с него преди по-малко от седмица. Той не намери извинение за собствения си ламтеж за злато. Всъщност дори бе доста безсрамен по въпроса. „Не съм Майка Тереза“, каза ми той. А сега този мъж е мъртъв. Загинал по най-лошия начин — животът му е бил направо изтръгнат от тялото, смазано от голям камък. Най-лошо ще умреш. И наистина, казвам ви, той получи възмездието си.

Клей замлъкна, за да си поеме дъх. Бъд огледа сбралите се хора. Рибарите и ловците на омари шепнеха помежду си. Клеър не гледаше към проповедника, а бе свела поглед към ръцете си.

Клей поде отново:

— Ами какво да кажем за другите загинали, за осакатените, за разорилите си поради това прокълнато съкровище? Това търсене на съкровище е въплъщение на злото. И всички, които спечелят от него, пряко или непряко, трябва да очакват да им бъде потърсена отговорност. Разбирате ли, в крайна сметка няма да има значение дали съкровището ще бъде открито, или не. Самото търсене е грях, отвратителен грях пред Бога. И колкото повече Стормхейвън следва този път на греха, толкова по-голямо наказание трябва да очакваме. Наказание — в съсипания поминък. Наказание — в съсипания риболов. Наказание — в съсипания ни живот.

Той се прокашля.

— В продължение на години се е говорело много за проклятието върху остров Рагид и Наводнената шахта. Сега мнозина биха отхвърлили подобни приказки. Ще ви кажат, че само невежите, необразованите хора вярват в подобни суеверия. — Той посочи камъка. — Кажете това на Саймън Рътър. Кажете това на Езекиил Харис. Кажете това на Джон Хач.

Гласът на Клей премина почти в шепот.

— На острова стават някои странни неща. Неща, за които не ви казват. Техниката мистериозно се разваля. Необясними случки провалят графика. А само преди няколко дни откриха на острова масов гроб. Гроб, набързо запълнен с труповете на пирати. Осемдесет, а може би и сто човека. Няма следи от насилие. Никой не знае как са умрели… „От тия три язви — от огъня, от дима и от жупела, що излизаха от устата им — биде избита една трета от човеците…“

— Как са умрели тези хора? — изведнъж извиси гръмовно глас Клей. — Това е дело на Божията ръка. Защото знаете ли какво друго е било открито при умрелите?

Залата дотолкова притихна, че Бъд можеше да чуе драскащата по близкия прозорец вейка.

— Злато — довърши с пресипнал шепот Клей.

Като полеви лекар на експедицията на остров Рагид, от Хач се изискваше да свърши всички формалности, свързани със смъртта на Уопнър. Затова след като доведе една лицензирана медицинска сестра от крайбрежието да се заеме с медицинския пункт, той заключи голямата къща на „Оушън лейн“ и отиде с колата си до Мачиаспорт, където бе проведено официалното следствие. На следващата сутрин отпътува за Бангор. И докато свърши с попълването на цяло тесте архаични бюрократични формуляри, изминаха три работни дни.