— Бракстън е изпуснал онези щатски представители, нали така?

— Е, и?

— Просто твърдя, че обикновено не пропуска нищо — Анхела сви рамене. — Или поне нямаше такъв навик.

Кейс го изгледа остро:

— И?

— Просто казвам, че досега не е имал навика да се издънва.

— Христе. И ти ме мислиш за параноичка.

— Както ти каза, и един куршум стига.

— Бракстън не ни е издънил — Кейс изгледа предупредително Анхела. — И нямам нужда главният ми водосрез да враждува с шефа на правния ми отдел.

— Няма проблем — той се ухили и вдигна ръце. — Стига Бракстън да не ми диша във врата, и аз няма да дишам в неговия.

Кейс изсумтя раздразнено.

— Тази работа беше лесна навремето.

— Преди мен е било.

— Не чак толкова отдавна. Едно време нещата стояха така, че ако си успял да се споразумееш за водообменен проект със Сан Диего и джойнтвенчър за обезсолителна станция, изглеждаш като гений. А днес? — Кейтрин поклати глава. — Елис казва, че Калифорния е пуснала гвардията по цялото течение на реката нагоре в Уайоминг и Колорадо. Видял е хеликоптерите им по горното поречие на Грийн Ривър и Ямпа.

Анхела я погледна изненадан:

— Не знаех, че Елис работи толкова нагоре по реката.

— Опитваме се да установим кой притежава старшите права там. В случай че трябва да започнем да правим нови оферти за изкупуване… — Кейс направи гримаса. — И Калифорния вече е там, граби правата за Горния басейн преди нас. Смятахме, че предоговарянето за водните трансфери със Съглашението ще работи в наша полза. Но сега ме плаши до смърт. Играем си на гоненица. Като нищо ще се окаже, че накрая Калифорния просто притежава Колорадо или Уайоминг нацяло. Те ще пъхнат долното течение на реката в сламка, ще си присвоят спестяванията от изпаренията и ще изкупят Горно Колорадо.

— Правилата се променят — кимна Анхела.

— А може и никога да не е имало правила. Може просто всички да караме на привички. Неща, които правим, без дори да знаем защо… — Кейс се засмя. — Знаеш ли, че дъщеря ми още казва Клетвата за вярност? Имам три различни опълчения, пратени да ловят зонъри и тексасци, които пресичат границата ни, а Джеси все още слага длан на гърдите си и казва Клетвата! Да се чудиш и маеш. Всеки отделен щат си има собствени гранични патрули, а детето ми още се нарича американка…

Анхела сви рамене.

— Така и не я схванах тази работа с патриотизма.

— Не — засмя се Кейс, — не би и могъл. Някои от нас обаче вярваха в нея. Сега само размахваме американското знаме, та властите да не ни нападнат, задето набираме опълчения.

— Държави… — Анхела замлъкна, замислен за собственото си детство в Мексико, преди Картелните щати. — Те идват и си отиват.

— А най-често не сме подготвени за идването им — додаде Кейс. — Има теория, че ако не разполагаме с правилните думи в речниците си, дори не можем да видим неща, които са право пред очите ни. Ако не можем точно да опишем реалността си, не сме в състояние да я видим. А не обратното. Така че някой споменава думи като Мексико или Съединени щати и може би това ни пречи дори да видим какво ни е пред носовете. Собствените ни думи ни вадят очите.

— Само дето ти винаги виждаш какво се задава — отвърна Анхела.

— Е, имам чувството, че летя на сляпо… — Тя взе да брои точки на пръстите си: — Снеготопенето в Скалистите планини — там като нищо ще е нула. Това никой не го е планирал… — Един пръст. — Прашни бури и горски пожари, които ужасно се ебават със слънчевите ни батерии. И това никой не го е планирал… — Втори пръст. — Всичкият този прахоляк ускорява снеготопенето, така че дори ако годината е добра, всичко се стапя твърде бързо или пък се изпарява. Това никой не го е планирал… — Трети пръст. — Хидроцентралите — Кейс се засмя. — Те са аут освен през пролетта, понеже не може да се натрупа достатъчно вода в резервоарите… — Пети пръст. — И накрая ето ти я Калифорния с всичките тези претенции за реката.

Тя гледаше отворената си длан, все едно може да отгатне бъдещето по нея.

— В момента Елис е по Гънисън, прави оферти и се боя, че и там е прекалено закъснял. Сякаш не успяваме да хванем влака. Все някой е на крачка пред нас. Някой, който вижда по-ясно нещата. Някой, който разполага с по-добри думи да опише накъде сме тръгнали.

— Сигурна ли си, че не искаш да проуча Бракстън?

— Остави Бракстън на мира. Вече съм му закачила опашка.

Анхела се засмя:

— Знаех си. И ти не го харесваш.

— Не е въпрос на харесване — въпрос на доверие е. И си прав, той нямаше навика да се дъни… — Кейс замълча. — Имам обаче нещо друго, което искам да проучиш. Долу във Финикс.

— Искаш да срежа ЦАП? Този път завинаги?

— Не — тя поклати яростно глава. — Подобно нещо няма да ни се размине втори път. Не и без законови основания. Властите сега го следят с дронове и последното, което ни трябва, е армията да застане на страната на Аризона. Не. Искам да идеш във Финикс и да подушиш наоколо от мое име. Май нещо е тръгнало накриво и не успявам да го видя ясно.

— Какво да…

— Ако знаех какво е, нямаше да те пращам долу. Имам чувството, че не знам пълната история. От Калифорния също се носи тихо бръмчене. Ядосани са от нещо.

— Кой бръмчи?

Тя вдигна вежда срещу нещо:

— Нека държим информацията раздробена на части, става ли? Просто подуши наоколо. Искам още чифт очи долу. Независим чифт очи.

— Кой държи Финикс?

— Гусман.

— Хулио?

— Да.

— Добър е.

— Е, сега е направо умрял от страх и моли да го извадя оттам. Все повтаря, че е загубил хората си. Държи се като Пиленцето при падащото небе50.

— Навремето беше добър.

— Може би съм го оставила твърде дълго там, долу. Очакваше се Финикс да побърза и да умре, така че го оставих там. Вместо това градът продължава да се държи за ръба. Нали знаеш, че дори строят там аркология? Част от нея вече е готова и работи.

— Малко е късно за това.

— Пари от китайска слънчева енергия и наркодолари. Очевидно с такава комбинация никога не е късно.

— Водата има навика да тече към парите.

— Е, Картелните щати и китайските енергийни разработчици заедно…

— Това са много пари.

— Почти изглежда, че Финикс отново може да влезе в играта. Преди няколко седмици Хулио ми разправяше, че е напипал нещо голямо, и след това внезапно ситуацията се скофти и той започна да се паникьосва и да моли да се върне от другата страна на реката. Искам да разровиш случилото се и да видиш какво е накарало Хулио толкова да се разтревожи, че да почне да се плаши от собствената си сянка. В момента няма много хора, на които да имам доверие, а това… — Кейс замълча. — Просто ми се струва погрешно. Искам да ми докладваш пряко. Не минавай през каналите на ВСЮН.

— Не искаш губернаторът да ти наднича над рамото?

Кейс въздъхна с отвращение:

— Нали знаеш, едно време наистина се доверявахме на собствените си хора.

Поговориха си още няколко минути за дреболии, но Анхела беше наясно, че Кейс вече е преминала към следващия проблем. Беше получил задача — беше напаснат в нейната мозайка на света и сега неспокойният ѝ ум пристъпи към други данни и следващи проблеми. Минута по-късно тя му пожела късмет и излезе от теслата.

Антуражът ѝ от бронирани джипове прегази натрошените стъкла и остави Анхела да се взира самичък в разрушеното предградие, което Кейс бе създала с един замах на химикалката.

Някакъв пикап бръмчеше в уличката зад къщата на Луси — хищно дизелово ръмжене. Вече десет минути боботеше отвън и явно не се канеше да си ходи.

— Слушаш ли ме изобщо? — попита Анна.

Сестрата на Луси я гледаше от компютърния екран със смес от разочарование и мъчително състрадание. Иззад нея, през заемащите цялата стена прозорци, нахлуваше хладната, сива светлина на Ванкувър.

— Да искаш да се махнеш, не е лошо нещо.